СТАТИИ · Детската агресия

21/03/2017 19:13 Статии
Проблемът за детската агресия е един от най-актуалните проблеми на съвременното общество. Ежедневно чуваме за случаи на насилие сред децата - в училищата, в семействата, на улицата. Агресията е навсякъде и постепенно придобива все по-големи измерения. Училището вече не е място, в което децата могат да се чувстват сигурни.

Учителите все по-често са изправени пред проблема как да се справят с деструктивното поведени на децата, което засяга дисциплината, авторитета, уважението и подчинението на съществуващите норми. При децата наличието на гневни реакции е естествно в определени периоди от развитито. Всяко дете демонстрира в някаква степен определен вид агресия и тя би могла да се разглежда като възрастова норма, а формата и честотата на проявлението се променя от естествените процеси на израстване и развитие на личността. Тенденцията в социо-културен контекст е гневът да се маскира, а агресивните прояви да се контролират във все по-голяма степен със социализацията и под влияние на възпитанието.

Съществуват обаче и мнения, че наред с типичните за определени възрасти реакции на гняв и недоволство, определена категория деца проявяват устойчиво по-висока степен на агресивно поведение, което се запазва и развива в последващите възрастови периоди и се оформя като устойчиво качество на личността. Превантивната възпитателна работа е насочна към предотвратяване на тази трансформация. Смята се, че ранната проява на агресивност е рисков фактор, при който има по-голяма възможност за развитие на трайни форми на агресия в по-зряла възраст.

Търсенето на възможности за минимизиране на засилената детска агресивност е първата стъпка към предпазването от поява на неблагоприятни, ексцесивни форми на поведение, което се нарича девиантно. За да се проумеят и предотвратят причините за стремглавото развитие на агресията у децата, трябва да се познават видовете агресия - същността им, факторите, които ги пораждат, да могат да се различават, както и да са ясни начините за справяне с тях. При своевременно откриване и разпознаване на агресията могат да бъдат взети необходимите мерки за нейното овладяване и нормалната интеграция на агресивното дете в обществото. Социално-кризисните процеси в съвременното общество влияят отрицателно на децата и на всички хора. Те създават тревожност, напрегнатост, озлобеност, ожесточеност и насилие.

Трудностите и тревогите,които децата изживяват нарастват. Расте и броят на извършени от непълнолетните престъпления. Много зачестяват проявите на асоциални действия като алкохолизъм, наркомания, неспазване на обществения ред, хулигански прояви и вандалски действия. Сред подрастващите се шири демонстрацията на разрушителното, пародийното, грозното чрез тяхното предизвикателно поведение. Агресията в различна форма се проява сред тях, много явно се увеличава престъпността. Престъпленията против личността често са жестоки и водят до наранявания. В някои случаи са придружени с тежки телесни увреждания.

Детската личност не е само индивидуално явление, а социална категория, която отразява всички особености на общественото развитие на историческата и политическата му същност, на икономическия и културния живот, на социалните и нравствено-естетическите взаимоотношения. Днес много престъпления и актове на насилие будят тревога и акцентират на разрушителните инстинкти у хората. Обществото достатъчно ли е загрижено от повишаващите се драстични прояви на агресивност у децата? Информационни данни от статистиката/информация от Национален статистически институт, Министерството на вътрешните работи, Върховна касационна прокуратура, Министерството на образованието и науката и годишните отчетни доклади на местните комисии за БППМН/ посочват, че се увеличава броят на децата закононарушители.

Тревожен факт е, че възрастовата граница спада към по-малките. Появата на нови видове отклоняващо се поведение е в участието на подрастващите във военизирани образования на екстремистки организации, в рекета, в помощ на бандитски групи, участващи в проституция и сутеньорство. Причините за увеличаване случаите на насилие сред подрастващите в България са различни. Индивидите възприемат това, което става пред очите им, научават го чрез подражание и сравняване на ценностни модели. Ценностните представи и всекидневното поведение на децата отразяват значимостта на обектите,свойствата и отношението между хората. Тази обвързаност намира отношение и израз в поведенческата обусловеност на действията и проявите.

Семейството е категория, която определя начина, по който детето възприема света. Формирането на подрастващия се осъществява чрез психоклимата, взаимоотношенията на децата с родителите и социално-икономическите условия. Семейната среда определя прага на задържане на агресията у децата. Дете, което расте в среда на домашно насилие, възприема това поведение като нормално и естествено. Възрастните в много семейства нямат емоционална обвързаност с децата си. Все по-малко време се отделя за разговори с тях.

Това засилва създадените противоречия, неразбирането,поставя стена за доброто общуване. Понякога високите изисквания на родителите правят подрастващите уязвими за високо напрежение при което живеят. Те не винаги са в състояние да овладеят страха и гнева си, да контролират реакциите си и отговарят с агресивни действия, посягат към наркотика, алкохола, за да постигнат успокоение. Въпросът за детската агресивност е не само актуален, но в наше време се отчита като индикатор за процесите на аморално съзнание, отрицателно отношение към системата от ценности на индивидите,обществото и цялата нация.

Известни причини за явлението са явни - от една страна свръхинформационното общество, в което живеем, а от друга страна икономическата, политическата и социалната криза в страната ни. В детството и в периода на юношеството индивидите осъществяват контакти и взаимодействия с други социални структури, но най-важно е родителското влияние и значение за формиране и развитие на един щастлив детски индивид. Придобиването на увереност,самочувствие и осъзнатост става най-вече с подкрепата, разбирането и помощта на най-близките хора до него.






<<< назад