СТАТИИ · Психично здраве

21/03/2017 19:15 Статии
Това поставя доста въпроси- защо българите излизат като най-нещастни и неудовлетворени от живота си. Изследванията, които се правят само в рамките на държавата, показват, че повече от половината от възрастните се определят като неудовлетворени от живота си, но същевременно с това - щастливи. Това бих го изтъкнала като един от основните феномени, свързани с психичното благополучие.

От една страна човек се сравнява и обмисля сравнението си, когато се съпоставя с околните и с контекста, в който живее, и може да се определи като неудовлетворен. От друга страна, когато говорим за емоционалната страна или за чувството на щастие, хората разполагат с много по-различни начини, които им помагат да се чувстват щастливи и да изпитват позитивни емоции. Това е един много интересен и много позитивен аспект, когато става въпрос за психично благополучие. Удовлетвореността се определя от целите, които човек е постигнал, от това с какво разполага и какви успехи е реализирал.

Щастието се определя от съвсем други източници. Човек може, въпреки че не е удовлетворен, да бъде щастлив, което само по себе си е много интересен и показателен резултат, и може да се използва като позитивна стратегия хората да стават по-щастливи, за да намалят неудовлетвореността, която изпитват от живота си. Изследването е проведено сред лица между 20 и 60 години. 62% от тях се определят като неудовлетворени от живота си, а същевременно 64% от тях се определят като щастливи. Друго, което мога да отчета като тенденция от получените резултати, се отнася за юношите. При сравнение между ученици и студенти на възраст между 16 и 20 години се наблюдава тенденция, че тези, които сами определят дохода си като по-висок, се чувстват по-удовлетворени от живота си и по-щастливи, което е много показателно като директна връзка между нивото на дохода и начина, по който човек се чувства. Тази връзка между доходите до голяма степен е свързана с възрастовите особености и факта, че за юношите е много важно, когато се сравняват помежду си, на каква стъпка в социална стълбица се поставят сами себе си.

Това, което се очерта като различие между учениците и студентите, е и като потвърждение на други изследвания до момента, че колкото на по-ниска възраст са юношите, толкова по-щастливи и удовлетворени се чувстват от живота си. В групата студенти между 19 и 20 години рязко спада усещането за щастие. Това, съпоставено с хората над 20-годишна възраст, се оказва, че нивата на щастие и на изживяване на позитивни емоции отново се вдигат така, че между учениците и възрастните почти няма разлика в нивото на изживяване на чувството на щастие. То единствено е по-ниско при студентите. В изследването не става въпрос за представителна извадка, говоря конкретно за свое изследване. В това изследване жените сами се определиха като по-щастливи в сравнение с резултатите, които получихме за мъжете. До голяма степен резултатите, които са получени за България, потвърждават това, което се очертава в международен план, че няма големи различия по пол и че възрастта не е основна детерминанта на чувството за щастие и удовлетвореност в живота. Това, което е акцент в изследванията, е връзката между дохода, щастието и удовлетвореността от живота, от една страна, и резултата, че хората могат да бъдат неудовлетворени и същевременно щастливи. В подкрепа на въпроса защо хората могат да бъдат неудовлетворени и щастливи е едно изследване, което паралелно проведохме с екип от Института по психология.

То е насочено да даде отговор на въпроса какво разбират хората под щастие, удовлетвореност и психично благополучие. Оказа се, че хората не поставят рязка граница между тези три неща. Водещо при определянето на това какво е щастие са афектите, позитивните емоции и автономността. При удовлетвореността от живота водещи са семейството, партньорът и индивидуалните цели. При психичното благополучие водещи са семейството, партньорът, кариерата и автономността. Тези резултати са много интересни, понеже поставят своеобразен акцент, че самите хора по различен начин възприемат щастието, а от друга страна до голяма степен свързват удовлетвореността от живота и психичното благополучие. Докато щастието в живота е свързано преди всичко с насоченост на погледа към себе си, към емоциите, при удовлетвореността от живота и психичното благополучие на първо място идват връзките с другите, поставянето на лични цели, т.е. те са по-свързани с конкретна реализация и връзката със средата, докато щастието остава свързано основно с човека и вътрешния му свят. Има няколко подхода към изучаване на психичното благополучие. Едните са насочени към търсене на универсални неща, които определят щастието и удовлетвореността на хората.

Другите подходи са насочени към това да проверят как личните особености заедно с конкретната среда или конкретната държава, в която живее човек, как заедно определят индивидуалното чувство на щастие и удовлетвореността от живота. Общото на всички подходи е, че те определят психичното благополучие и неговите компоненти - щастието и удовлетвореността от живота, като основани на вътрешна мотивация, на това, което е значимо в личен план за човека, но и оставащи в рамката на конкретните особености и специфика на държавата, в която живеят хората. Удовлетвореността от живота хората свързват на първо място със семейството и партньора, след това с личните цели и постигането им, автономността, кариерата и успехите. При удовлетвореността от живота пак нямаме акцент върху материалното благополучие.

Психичното здраве не е просто отсъствие на психична болест. Тази концепция за психичното здраве е в съответствие с дефиницията за здраве на Световната здравна организация, която гласи: "Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на разстройство или недъг". Понятието за психичното здраве включва субективното преживяване за благополучие, субективна преценка за собственото ниво на ефективност, автономност, компетентност, преценка за степента на зависимост между поколенията и усещане на способността за реализиране на собствения интелектуален и емоционален потенциал. Също така психичното здравето се дефинира като състояние на благополучие, при което индивидите признават своите умения, способни са да се справят с нормалните стресови фактори на живота, трудят се продуктивно и плодотворно и допринасят за благополучието на своята общност. Психичното здраве е свързано с повишаването на компетентността на индивидите и общностите и им позволява да постигнат определените от самите тях цели.

Всички хора следва да развият отговорност за психичното здраве - своето и на околните, а не само тези, които страдат от психично разстройство. Психично-здравните проблеми засягат обществото като цяло, а не само негов малък, изолиран сегмент. По тази причина те са голямо предизвикателство за глобалното развитие. Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рискът е много по-голям за бедните, бездомните, безработните, хората с ниско образование, жертвите на насилие, емигрантите и незаконно пребиваващите, малцинствата, децата и юношите, жените, с които е злоупотребявано, и възрастните, грижата за които е занемарена. За всички индивиди психическото, физическото и социалното благополучие са силно преплетени. С развитието на разбирането ни за тези отношения на взаимозависимост, започва да става все по-очевидно, че психичното здраве е решаващо за цялостното добруване на индивидите, обществата и държавите. За съжаление, в повечето части на света на психичното здраве и психичните разстройства не се отдава същата значимост, която се отдава на физическото здраве. Нещо повече - проблемите, свързани с психичното здраве са широко и систематично игнорирани и занемарявани. Обхвата и бремето на проблема личат от следните данни: Повече от 450 милиона хора в света страдат от психическо или поведенческо разстройство.

Всяка година почти 1 милион хора извършват самоубийство. ПСИХИЧНО БЛАГОПОЛУЧИЕ, ЩАСТИЕ И ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ Психичното благополучие е много важно, както на индивидуално ниво за хората, така е и определящо за процесите, които протичат в страната. Най-интересното е, че нивото на благополучие, щастие и удовлетвореност в живота се определят както от индивидуални, така и от фактори на средата. Получава се един доста комплексен и еднозначно неопределим термин. Има голямо значение дали психологичното благополучие се изследва в рамките на една отделна държава или се прави сравнение между различните държави. За България, когато става въпрос за международни изследвания в периода на последните две десетилетия, за съжаление попадаме в най-ниските нива както като процент хора, които определят себе си като щастливи, така и като процент хора, които определят себе си като удовлетворени от живота. Различни са изследванията, но става въпрос за изследвания сред 40 до 70 държави.






<<< назад